Тъй като повечето посетители на този сайт едва ли ще са толкова заинтересовани от цялата история на селището, аз ще се занимая само с историята на наименованието му.


Известни са няколко стари имена на селището: Баба Див, Див Баба, Бабата, Дио Деус, Диус Дядус, Ченгел, Ченгер.

Изследването името на кв. Дивдядово извиква от История на България множество сведения, данни и факти, които разкриват корените на родословното дърво, израстнало на средата на пътя между двете стари столици Плиска и Велики Преслав. Името на Дивдядово се оказва сложна езикова формула от две слова - Див и Дядо, които на всички индоевропейски езици носят смисъла на началото на човешкия род: от кръвния, родоначалника на прабългарското племе - Бабата и Дядото и първичния див, но Дивен и божествен смисъл на началото и разнообразието на видовете във Вселената.
Символичния паметен знак останал от древността над селото като каменна Баба, осветява не само името като слово-топоним, наименование на село или местност. Този култов паметник се тълкува като Върховен Бог на Прабългарите и всички тюркски народи - Тангра - типично небесно монотеистично божество с мъжко начало, с всичките му възможни атрибути, функции и значения в светогледа на прабългарите.
Природните дадености, географското положение и топографското разположение и ориентиране, обкръжението от прабългарски старини и вписването на паметника в тяхната координатна система: Плиска, Велики Преслав, Мадарски конник, Симеонова крепост, източната посока и слънцето, светлината, скалите с пещерите, водата, капището Балаван, правят възможно възприемането на каменната природна скулптура за Бог Тангра.
Изследването на името на Дивдядово, преведено на днешен книжовен славяно-българси език от Див Баба на Див Дядо, буквално и смислово придобива смисъла на Бог Дядо или Дядо Бог.
Колкото и невероятно да звучи днес, всички роднини в Дивдядово не трябва да се наричат дивдядовчани а богдядовчани, защото са родени в селото на върховния бог на прабългарите - Тангра.
Богдядово е било Йерусалим и Мека за поклонниците на Тангра. Тук при каменният Баба като при Божи гроб и черният камък Кааба в Мека са идвали на хаджилък (поклонение) всички, които са вярвали в Тангра.
Много популярно сред хората е името Ченгел. Нерядко те го използват подигравателно и си измислят какви ли не истории за произхода му. Ето защо ще изясня откъде идва то.
Името е с турски призход и не е дадено заради факта, че в местността Кара Мара близо до селото овчарите и козарите са поставяли куките (ченгелите) си, на които са деряли закланите животни, а заради начина по който се е влизало в него. По това време в Шумен се е влизало през няколко пътя, всеки от който е имал свое име. Пътят по който се е влизло в Дивдядово се е наричал Ченгел кпусу - "Вратата на Ченгела". Той се е наричал така, понеже е имал два резки завоя.

Още по неправдоподобна и дори смешна е историята за намерения ченгел в скалите над селото на който уж някакъв дядо си е връзвал лодката по времето когато тук е имало море. Морето по тия места се е отдръпнало много много преди на земята да се появят дори предшествениците на най-древните хора.